Захарен диабет тип 2 наричан още инсулинонезависим диабет или диабет с начало в зряла възраст; в днешни дни тези наименования се използват по-рядко, тъй като се смятат за ненапълно правилни. Tова е най-често срещаният тип захарен диабет. При 2 тип диабет панкреасът (задстомашната жлеза) отделя хормона инсулин, но секрециатя му е неадекватна на нуждите на клетките на организма. Това означава, че инсулинът се отделя в по-малко от необходимото количество или (по-често) клетките не отговарят на действието на инсулина. Това състояние, при което клетките са нечувствителни на инсулин, се нарича инсулинова резистентност. В отговор на тази нечувствителност бета-клетките на панкреаса започват да произвеждат и отделят повече инсулин, който да повлияе нечувствителните клетки. Въпреки това инсулинът не успява да вкара глюкозата от кръвта в клетките на мускулите, черния дроб и мастната тъкан и кръвната захар остава висока.


Постепенно, тези "високи обороти" на производство на бета-клетките води до тяхното изчерпване и постепенно спадане до понякога пълно изчезване на инсулинова секреция. Около 90% от всички диабетици са болни от 2 тип захарен диабет. Този вид диабет обикновено се развива при възрастни (над 40-45 години) и е най-чест след 55 годишна възраст, но може да се срещне и в млада възраст. Около 80% от болните с дибет тип 2 страдат от наднормено тегло и затлъстяване. Затлъстяването може да бъде една от причините за развитие на захарен диабет тип 2 в млада или дори юношеска възраст. Хората, в чиито семейства се срещат болни от диабет са изложени на по-голям от обичайния риск за развитие на захарен диабет тип 2. Захарният диабет тип 2 обикновено се лекува с диета, отслабване, режим на физическа активност) и таблетки (лекарства , стимулиращи секрецията на инсулин от панкреаса или такива, "очуствяващи" клетките на организма към инсулина) в първите години, но обикновено в повече от половината от случаите след известен период от време се налага и включване на инсулин в лечението (бета-клетките на панкреаса са изчерпали вече възможностите си и в организма не се произвежда инсулин). Симптомите на 2 тип захарен диабет обикновено се изявяват постепенно и не са толкова ясно забележими, както при тип 1. Най-често оплакванията включват постоянна умора, често и в по-голямо количество уриниране (особено през нощта), необичайна жажда, замъглено зрение, чести инфекции, бавно зарастване на рани и язви и, по-рядко, загуба на тегло.
Диабетът с инсулинова резистентност (2 тип диабет) е само едно от група състояния, които много често се срещат в комбинация и се наричат "метаболитен синдром Х". Метаболитният синдром включва нарушен контрол над кръвната захар или диабет 2 тип, повишени триглицериди, повишен LDL (или "лош") холестерол и понижен HDL (или "добър") холестерол, затлъстяване от женски тип, високо кръвно налягане и ненеормален възпалителен отговор. Честото комбиниране на всички тези болестни промени предполага генетична причина. Страдащите от метаболитен синдром Х са изложени на по-висок риск от сърдечни заболявания (най-вече инфаркт), мозъчни инсулти и тежки увреждания на периферните кръвоносни съдове (тежка атеросклероза).