Интересът ми към билките е още от дете. Дарбата ми да лекувам е наследствена - баба ми и дядо ми бяха прочути билкари. А може би ми е и дар от Бога, като компенсация за детския паралич, който прекарах на 3-годишна възраст. Имам специален усет към билките, познавам ги, обичам ги и ги чувствам със сърцето си, знам всяка една къде расте и кога е най-добре да се бере, каква болест може да лекува. Понеже не можех сама да обикалям поляните (заради уврежданията от детския паралич) посочвах на майка местата, от където тя да ги набере. Подсъзнателно чувствах, че те са моята мисия в живота.

Като студентка направих най-богатия и хубав хербарий, имах отлични бележки, препо­давателите ми ме уважаваха и ми препоръчваха да запиша аспирантура.

Истински се свързах с билките, когато ми оперираха болния ляв бъбрек, с диагноза нефролитиаза и хидронефроза. След операцията той престана да работи. Преди решението да го отс­транят му дадоха 6 месеца срок за възстановяване. Лошото в случая беше, че вследствие на детския паралич десният бъбрек беше по-малък, недоразвит и не функционираше пълноценно. Тогава изпробвах върху себе си три различни билкови комбинации и след 6 месеца проф. Ламбрев, доц. Куманов и доц. Доновски се учудиха на абсолютното възстановяване на левия бъбрек. Обясних им с каква билкова комбинация съм го постигнала. Оттогава и до днес в ап­течната мрежа се използват моите билкови рецепти за бъбречни заболявания, известни като "билките на проф. Ламбрев". По-късно учавствах и в изготвянето на прочутите билкови смеси на проф. Шейтанов.

В работата ми като магистър-фармацевт често ми се е налагало да лекувам с билки - първо болни бъбреци, след това гинекологични, стомашно-чревни, белодробни заболявания. С гор­дост мога да се похваля, че с Божия помощ и с моите билки в България са се родили над 300 бебета!... Няма да забравя първия онкологичен случай - през 1976 г. млад 26-годишен мъж, работник от голям строителен обект, с тежка форма на рак в белия дроб. Докато му приготвях билките, осъзнавайки безнадеждното му състояние, много плаках и молих Бог да му помогне да оздравее. Изпитвах силна мъка от_мисълта, че този млад човек ще умре. Дадох всичко от себе си, правех нови и нови справки по фитотерапия, прибавях нови растения. Младежът беше много дисциплиниран, изпълняваше точно предписанията и след време за голямо мое и на лекарите изумление "като по чудо" изхрачи на части туморното образувание и оздравя. След това при мен дойде неговият лекуващ лекар, за да се запознаем и да изрази искреното си възхищение от получения резултат.

Успехите ми в билколечението бързо се разчуха и започнаха да прииждат страдащи хора от цяла България и от чужбина. Събираха се по 150 човека в двора ми, които отчаяно чакаха с часове да влезат при мен. Нямах моралното право да върна никого от тях. Работех неуморно. Имаше и бдителни недоброжелатели, които сигнализираха милицията за моето "шарлатанство". Преди години преследваха хората като мен, над десет пъти бях арестувана, стигнах дори до Върховния съд. Отърваваха ме тогавашните управляващи и граждани, на които бях помог­нала. Непрекъснато ми пращаха комисии за проверка, пишех редовно отчети пред здравните органи. Много ми е коствало, но имах резултати и това ме амбицираше да продължавам да работя още и още... През 1986 г. от Министерството на Народното здраве ми издадоха разреши­телно да лекувам с билки и този документ ме спаси от затвора и от по-нататьшните гонения.

От 1991 г. имам официални разрешителни за лечение с билки на болни (с и без лекарска диагноза), издадени ми от Министерство на здравеопазването и от Софийски градски съд. Периодично се явявам на изпити за препотвърждаване на правоспособността си като магистър-фармацевт.

Билките не са бурени. Това са растения, които със своите химични свойства могат да бъдат мощни лекарства. Действат по-бавно, нямат странични действия, които да увреждат организма, както химията, с тях лечението е сигурно. Те са "добро" лекарство, но не са и безобидни и с тях не бива да се злоупотребява. Безобидни са само ментата, маточината и дървесният бъз. Билките, които растат край пътя, са пълни с тежки метали. Много интересна обаче е къпината - тя може да расте до купища олово, но така силно го игнорира, че го няма нито в плода, нито в листата, нито в корена й. Скорушата пък изчиства организма от стронций и т.н.

Билките, с които работя, закупувам от най-добрите райони, брани са от опитни билкосъбирачи и имат съответните сертификати. Използвам ги в комбинациите си само след пред­варителен тест за радиоактивност в БАН. Изследвала съм над 400 билки, но използвам само над 100 от тях. Най-важното за успешното лечение е точното спазване на дозата и предписанията, постоянството и вярата, че те помагат. Винаги препоръчвам на пациентите си да спазват дие­тата, свързана със заболяването и да водят природосъобразен начин на живот, без стрес и гняв. Аз влагам всичко от себе си и, ако пациентът е дисциплиниран и точен, се получават удивителни резултати! Човек трябва да обича себе си, да се грижи за себе си и да е упорит в лечението си. Една английска поговорка казва: "Ако искаш да ми помогнеш, грижи се за себе си!'" - за да си добре и да нямаш нужда други да се грижат за тебе. Наистина, стресиращо е, когато кажеш на онкоболен, че лечението му ще трае години. Но имам много случаи на отдавна отписани от медицината болни, които са добре, излекувани са и живеят пълноценно.

За да върша добре работата си Господ ми е дал сетива, с които да усещам причината, а не само следствието, да "виждам" какво трябва да се даде и как да се направи. При изготвянето на подходящите билкови комбинации се съобразявам с епикризите на болните, когато има такива. Подхождам комплексно към заболяването на пациента. Когато това се налага, лечението с билки допълва лечението на официалната медицина. При подходяща комбинация на двете паралелни лечения резултатите са чудесни.

При разговора си с болните често пъти успявам да поставя диагноза и на заболявания, чиито симптоми още не са проявени. Мисля си, че ако има прераждане, сигурно и в миналия си живот съм била свързана с билките и съм лекувала с тях. Мъчно ми е, че все още лекарите не се доверяват на билките, а комуникацията между онколога и билкаря-фармацевт би била само от полза за болния.

Пътят на моя живот е изпълнен с мъка, болка, вяра, надежда и огромна радост, която полу­чавам при успешното излекуване на пациентите. Резултатите от правилното лечение и точното му съблюдаване от страна на болния, са възстановеното здравословно състояние и възвър­натите усмивки...